БРОКАТЕНА ПРЕГРЪДКА

БРОКАТЕНА ПРЕГРЪДКА

Тъмносиня брокатена нощ.
Не заспивам… уви… не заспивам.
И люлея небесния кош,
а съм малка – власинка коприва.

А съм само очи и небе
и на двадесет грама от тлена.
И е странно – как “просто човек”
ще приспива безсънна Вселена.

Тя ме гледа с харман от слънца
и си тръсва петльовия гребен.
И не спи…и не спи от инат,
че приспива я някакъв земен.

Тя не знае защо аз не спя.
Че броката й като люлея,
аз прегръщам и някого там,
който също живее във нея.

Радост Даскалова

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s