БРОКАТЕНА ПРЕГРЪДКА

БРОКАТЕНА ПРЕГРЪДКА

Тъмносиня брокатена нощ.
Не заспивам… уви… не заспивам.
И люлея небесния кош,
а съм малка – власинка коприва.

А съм само очи и небе
и на двадесет грама от тлена.
И е странно – как “просто човек”
ще приспива безсънна Вселена.

Тя ме гледа с харман от слънца
и си тръсва петльовия гребен.
И не спи…и не спи от инат,
че приспива я някакъв земен.

Тя не знае защо аз не спя.
Че броката й като люлея,
аз прегръщам и някого там,
който също живее във нея.

Радост Даскалова

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s